За момичешкия сексапил и пленителното му влияние върху порасналите хора. Сред съучениците си Джазира е абсолютен никой, а за всички възрастни е цяла планета.Фикционално екстремизиране на реалността с превантивна цел. Ясно. Не съм сигурен за постигнатия ефект обаче. Най-малко половината от мъжете, гледали този филм, си набиха по една-две на тринайсет-годишната Джазира, обзалагам се на пет юана. Нищо лошо в крайна сметка, нали, симпатично момиче... мм, Съмър Бишил (19-годишна). Пък и на Джазира й харесваше да я харесват. И колкото и доказателства да получаваше за красотата си, не променяше по никакъв начин добрия си характер и неподправеното си отношение към всичко. И искаше да стане модел. А моделите са секси. В реда на нещата е. Изобщо Джазира беше много невинен и естествен образ. Въпреки простодушието, непорочността и натуралността й обаче филмът промъкваше идеята, че ранното съзряване може да доведе до "лоши" неща.
Страхотна игра иначе. Арън Екхарт и Съмър Бишил бяха великолепни. Ситуациите бяха итересни и дразнещо драматизирани. Много от персонажите бяха досадни и глупави, макар и реални, предполагам.
Този не го нацелих. Гледах го заради Алън Бол. И заради плаката. Приличаше на лузър филм. И беше до известна степен всъщност. Имаше доста провали и загуби. Любов, котка, девственост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар