Да, гледа ми се странно и издухано в момента и Хармъни Корийн ми влиза супер. (Хубаво интервю с него гледах днес.)
Диего Луна (другият пич от И твойта майка също) и Саманта Мортън бяха ужасно красиви, саундтракът също, войсовърът (и в Гумо го имаше, тих, топъл и тъжен) също.
Представа си нямам как се написва подобно нещо. Хора, които имперсонизират Майкъл Джексън, Мерилин Монро, Чарли Чаплин, Ейбрахам Линкълн, Червената шапчица, Мадона, Джеймс Дийн, Папата и още, живеят в една колония.
Филмът пак, като в Гумо, е съвършено гротескен и съвършено красив и тъжен едновременно. Показва хора, красиви чешити, които знаят какво искат да бъдат. Които знаят, че не искат да бъдат себе си. Искат да са някой друг. Някой по-хубав. Някой хубав.
Тяхната история е накъсана от тази на една монахиня. Привидно двете нямат нищо общо, но на мен ми се сториха много приятно свързани с обща тема - вярата. Вярата в нещо. Вярата, че си някой. Вярата, която изпълва и спасява животи.
Любимата ми сцена е представлението в края. Страхотно красиво беше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар