In Search of a Midnight Kiss (2007)

Хъх, този беше пичът от клипа на A Movie Script Ending. И направи страхотна игра. Скуут Макнеъри. И Джейкъб беше свежо изигран... от, ммм, Брайън Макгуайър. Женският образ пак ми беше малко безразборно написан, но пък беше интересен, непредвидим и мисля, че Сара Симъндс се справи много добре с изиграването на написаното.

Гледам, че е номиниран за Джон Касаветис наградата, която пък, гледам, била за най-добър филм, заснет с по-малко от 500 000 долара. Представи си.

Кей, нещо странно видях току-що, всички клипове от филма в ютюб са черно-бели; и на страницата в айемдиби пише, че е черно-бял. А аз го гледах цветен. Беше хубав с цветове. Но е яка идея да направиш черно-бял филм с лаптопи, фотошоп, майспейс, диджей парти и онлайн срещи. Освен това беше заснет без излишни ефекти, просто изчистено следене на историята, като в стар филм. Не зная откъде се е взела тази версия, която гледах.

Сполучливите нискобюджетни инди филми са яки, защото са максимално оголени и показват как може да се направи изключително качествено произведение само с добра история, талант и визия. В този филм имаше и трите. Страшно добре написан, Алекс Холдридж, сценарист и режисьор... ъъ, ът, е вписал наглед банални теми и образи в чудесна, свежа, смешна, интелигентна, приятно романтична история. Издухан самотен тип, писател, изоставен от приятелката си, тотално зациклил, до него най-добият му приятел, щастливо влюбен, среща непозната през интернет, тя, разбира се, е високомерна и лоша, но с романтична душа, в началото съвсем не си пасват, но нали. Въпреки баналния бекграунд образите бяха написани и изиграни много увлекателно, реално и съвременно, с множество интересни детайли. Освен това им се случваха яки случки. Издивелият бивш приятел на Вивиан, Джак, й казва по телефона, отивам вкъщи да изгоря всичките ти неща, тя се панира, имам снимки на баба ми там, следва скоростна сцена, в която Вивиан и Уилсън изпреварват Джак в апартамента, обират каквото сварят и се измъкват под носа му.

Изборът на локации също беше много удачен, Уилсън и Вивиан се разхождаха из запустяла, крайна част на Ел Ей, пълна с красиви образи на сгради, заведения и улици, на които не се наблягаше изрично, но които присъстваха осезаемо през цялото време.

Гледа ми се пак.