Голям край. Ммм, историята имам предвид, не свирката.
Издухан мотоциклетен състезател кара вана си към Калифорния. Никакъв зачатък на история през цялото време. И мудността, и кратките издухани случки по пътя обаче неусетно оформят цялостното кафяво настроение на филма, както и сюжетната му концепция, която пък добива окончателен и ясен вид едва след края му.
Спорно е, че ако седемдесет-осемдесетте минути преди диалога в края не бяха толкова невъзможно протяжни, краят нямаше да е така ефектен. Въпреки това ми остана приятно цялостно усещане. Минималистичен, аматьорски, самобитен. Беше хубаво да си мисля как по-голямата част от сцените по всяка вероятност са заснети единствено от Винсент Гало, без абсолютно никакъв екип, само той с камерата.
Ще го запомня като хубав филм, макар че не го гледах като такъв. Мда, твърде муден ми дойде.
Клои Севини става все по-култ. Винсент Гало е режисьор, сценарист, продуцент, монтажист, оператор и главен актьор. Евала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар