Не зная дали става нещо с мен или в последно време нацелвам само яки филми. Този беше прекрасен. Много ми беше хубаво как историята се разгръщаше и изясняваше през цялото време, малко по малко, и образът на Били Браун се градеше плътно и постепенно, заедно с нея, посредством малки яки детайли, основно снимки (снимка с куче, снимка на приятелка, снимка с боулинг трофей...). Самият край ме разочарова леко, не защото беше щастлив, а защото беше до известна степен предвидим за разлика от абсолютно всичко останало във филма. Първите 30-40 минути бяха със сигурност сред най-смешните кино минути в живота ми, казвам го с ясното съзнание на човек, който не си пада по кино смешки. Картините бяха изключително приятни, обожавам филми, наблъскани с преходни места, страшно красиви и смислени са ми, а Америка и Гало явно са пълни с такива, автобус, кафенета, непознати хора, мотел, боулинг зала, стриптийз бар. Не позволяват на никого да се застои. Поезията на преходността. Минаване на време. Неясни бъдещи минути. Красота.Винсент Гало направи страхотен образ на издухан и изнервен загубеняк (написан чудесно освен това, с няколко удачни флашбека), Кристина Ричи беше великолепна, сцената с тап танца й беше поезия (не зная защо съм й фен на тази, май не съм я гледал никъде другаде... а, не, в Bastard Out of Carolina я имаше, ама за 3-4 минути само... ъъ, и в онзи клип на Моби май беше тя... бввв, гледам сега в айемдиби, и в Ледена буря верно я имаше), Анджелика Хюстън - приятна както винаги (взема да си намеря Семейство Адамс, гледам, че е и с Кристина, и с Анджелика).
М, Винсент Гало мейд ит инту май пич лист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар