Образът на булито беше интересен. Тормозител, природно властен над всички хора със слабости, естествено способен да ги нацелва право в центъра, с юмруци или думи, независимо дали самият той не е жалък. Интересното беше не само в генералната тема за булито, а и начинът, по който беше написан и изигран персонажа - представен ту в крайността на злобен идиот, ту в другата на чувствителен, общителен, забавен тийнейджър, ту точно по средата - обикновено момче с предимства и недостатъци. Краят на филма също беше много интересен - войсовър, който го представи в съвсем неочаквано за филма нова светлина. Беше много хубаво, защото това не оставя зрителя да си мисли, тоя тъпак си го заслужи, а предостави материал за размисъл, за доброто и лошото и паралелното им съществуване не само в Джордж, но и във всички останали персонажи от филма - Сам, Мили, Марти, Роки, Клайд, дори гаджето на майката на Марти - Кайл. Всеки един от тях беше отделен свят, създаден леко, но много умело от сценариста и режисьора Джейкъб Арън Естес.
Темата за престъплението и какво прави то с извършителя вълнуваща както винаги. Темата за хаоса между правилно и грешно и за избора сред хаоса. Друга яка тема - травмите, които човек е принуден да носи със себе си, смърт на баща например, семейство с двама бащи, редовен тормоз, все прекрасен материал за тормоз.
Продукцията като цяло беше изключително свежа. Съвременно и инди явно е комбинацията, притежаваща най-голяма способност да ми достави удоволствие. Историята беше яка и плавно и трезво разказана, не бързаше за никъде, обръщаше внимание на разни яки детайли (реката например, гората и т.н.), бавно се движеше към това, което имаше да става, и когато то най-накрая стана, филмът беше вече почти в края си. Въпреки това почти през цялото време имаше и едно леко и вълнуващо чувство на съспенс, подсилено и от великолепното портретиране на образите от актьорите. Рори Кълкин (брат на Сам вкъщи, мда) и Карли Шрьодер определено са ми любимите, не само защото изпитвам нескрити симпатии към деца актьори, просто комбинацията образ-актьор беше изключително сполучлива, актьорите надграждаха написаното по превъзходен начин. Джош Пек (мега якият, с десетина секунди в целия филм Фат Бой от Spun и главният пич от миналогодишния The Wackness) в ролята на булито също показа доста талант. Като се добави и добре написаният диалог, почти всяка секунда от филма, независимо дали в нея се случваше нещо екшън или не, беше просто едно приятно за гледане парче реалистична съвременност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар