Плакатът ми се стори изключително подходящ, още преди да го видя, в главата ми се въртеше думата 'калейдоскоп'. The Anniversary Party е чудесно композирана каша от чешитести персонажи, всеки със своите травми, комплекси, слабости, които се проявяваха, пасивно или активно агресивно, в трудно контролируема, гротескна, но чисто човешка ненавист или любов към околните дразнители. Въпреки че се наблягаше на несъвършенства, дисфункционалност и мискомуникация, образите бяха написани с много любов. Като във филмите на Ноа Баумбах The Squid and the Whale и Margot at the Wedding. Изследване на крайностите на лошото и доброто в добри, интересни, чувствителни хора и размяната едновременно на омраза и любов между тях. Красива гротескност. Смешно сериозно - най-смешното смешно.
Написан и режисиран е от Дженифър Джейсън Лий (единственият й филм като сценарист или режисьор) и Алън Къминг, които са и в главните роли, ако изобщо може да се говори за такива, но беше партито от годишнината на техните герои и действието през целия филм не напусна рамките на техния дом (освен в превъзходния момент, когато половината парти излезе да търси избягалото куче Отис).
Заснет е на дигитално видео и това му придаваше документалност и интимност, които се връзваха добре с атмосферата на филма. Стори ми се, че започна малко неуверено и може би наистина беше така, защото нататък не спря да расте и расте, до края. Над десетте персонажа показваха все повече от себе си, екшънът напредваше заедно с напредването на партито, и драмата, и смешното непрекъснато се засилваха, историята, доколкото имаше такава, се мяташе в хиляди посоки и въпреки това нямаше усещане за безразборност.
Актьорската игра беше супер. Освен Дженифър Джейсън Лий (Сали) абсолютно удоволствие бяха Джейн Адамс (Клер), Джон Си Райли (Мак), Гуинет Полтроу (Скай), без да омаловажавам всички останали.
Двата най-насиращо смешни момента за мен бяха истеричният крясък на Сали срещу Джо There are coyotes out here!!! с цялата ситуация около него и диалогът между Мак и голата Клер (най-симпатичният ми образ) пред телевизора, докато Мак, абсолютно отчаян и безпомощен, гледаше снимките от настоящия си провален от играта на Сали филм. Хм, разговорът между най-добрите приятелки Сали и София също беше доста подобаващо смешен. Ох, отивам да ги изгледам още два-три пъти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар