Симпатичен персонаж, симпатична актриса, симпатична игра. Симпатичен филм.Харесах пространството на разказа - главният герой беше тръгнал от точка А към точка Б, но филмът не показа никакво движение - нито решение, нито тръгване, нито пътуване, нито фон, нито развитие. Уенди беше зациклила по неволя на непознато място. Пред нея стоеше все по-недостижима и съответно жадувана Аляска, зад нея - бившото й къщи, за което разбрахме само посредством нефункционален телефонен разговор със сестра й и нейния съпруг в момента, в който заклещването между А и Б беше неизбежно. Заклещена в неприятно никъде, между целта и напуснатия дом.
Образът на Уенди беше крайно симпатичен наистина, а въплътен в тялото на Мишел Уилямс беше абсолютно удоволствие. Уенди беше смирено и тъжно отдръпната, взаимодействаща с човешкия свят с очевидно не желание, но пък с иронична неизбежност и честотност: използва телефона и получава полезна информация от пазача на паркинга, разчита на местния кучкарник да открият единствената й близка Луси, краде храна за Луси от супермаркет, използва тоалетната на бензиностанция за сутрешна хигиена, автомобилният сервиз пък трябва да ремонтира колата й, за да може да продължи към заветната Аляска.
Уенди очевидно не е способна, дори да желае, да се справи сама с всичко, с което един нормален човек се налага да се справи. Много успешно премерен момент беше страшната й среща с бездомника през нощта. Уенди е преминала през супер, затвор, сервиз, кучкарник, няколко дни няма помен от Луси, колата й е на ремонт, налага й се да спи върху одеяло в гората, там през нощта изневиделица се появява някакъв изтрещян, който й говори, докато тя се насира от страх под одеялото си. В този момент безизходицата и хората й идват прекалено, Уенди изтичва в тоалетната, единственото мястото, казват, където човек е истински сам. Макар и тоалетна на бензиностанция тя служи като убежище, където Уенди възвръща крепкостта си.
Имаше нещо особено в атмосферата на филма, нещо мистериозно и мрачно. Не издухано, по-скоро страшно. Не съм сигурен, че мога да си обясня как точно работеше и как точно го видях и почувствах, но беше там. И беше странно приятно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар