Не помня откога не съм гледал филм по телевизия, нито пък откога не съм гледал комерс, макар че не знам дали това се брои. Все тая. Сполучлив филм, хареса ми. Или поне нищо не ме подразни. Много-много не чувах какво говорят, понеже беше късно през нощта и си бях намалил телевизора, ама то и не ми се стори важно. Нещо, нещо, нещо, вирус, нещо, нещо, обичам те, нещо, който се предава с течности, развива се в тялото след сън, прави хората неемоционални, заразилите се се обединяват срещу "здравите", като целта е човечеството да прогресира в този нов неемоционален вид. Яка идея за неемоционалността. И за незаспиването също. И бяха готини заразените, ама бяха нарисувани лоши. Но пък от друга страна беше много яко, когато накрая останаха само Никол и имунизираният й син, тя вече изнемощяла от будуване и търчене, сигурно щеше да се предаде и да се зарази, но понеже така щяха да убият сина й, взе, че "спаси" цялото човечество от якия вирус.Това, което ме впечатли най-силно, докато зяпах екрана и не чувах едно 73% от звуците, беше монтажът. Превъзходно ми влезе, имаше най-разнообразни трикове, които обаче се повтаряха от време на време и създаваха цялостен монтажен стил. Кадри се сменяха скоростно, емоции подскачаха заедно с нарязаните сцени, следващата сцена започваше преждевременно, но се насичаше от довършването на предната, имаше цели сцени, които продължаваха по-малко от две секунди. Беше екшън до поетичност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар