Този го гледах преди няколко дни, ама не писах за него, понеже ми дойде много романтичен. Досаден ми е образът на самотното идеално момиче, което изневиделица се лепва за нашия самотен чувствителен герой. Но пък силното му присъствие в толкова много филми говори разни интересни неща за инициацията на писането. На някакъв идиот му станало самотно и какво да прави, седнал да пише. И главните му герои, разбира се, започват от мястото, където се намира той в момента. Самотни, без нищо. А завършват събрани, 'излекувани', извървяли, вместо създателя си, жадувания път от самотата до любовта, щастието, комуникацията.Но така де, отклонявам се, всъщност беше ужасно креативно написан филм, с безброй най-разнообразни яки, смешни, свежи детайли, изхакани персонажи, предимно идиоти и лузъри, абсурдни ситуации, много, много, много креативност наистина. И заради това си струва, мисля си в момента. Пък и мацката в крайна сметка беше як образ, нищо че беше обгърната от гореспоменатата стереотипика и нищо че Натали Портман нещо май не беше за тази роля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар