The Visitor (2008)

Вторият на Томас Макарти.

American Splendor (2003)

Ordinary life is pretty complex stuff.

The Station Agent (2003)

Много приятен филм, историята, персонажите, музиката, играта, заснемането.

Мишел Уилямс в ролята на библиотекарката Емили направи съвсем откровено най-великото първо влизане на персонаж, което съм виждал през живота си. Неспособен съм, поне в момента, да си представя по-ударни и смешни първи секунди пред камера. Изобщо всички представяния на героите бяха много интересни. Фил, главният герой, беше въведен равнодушно, почти никак, в настроението на целия филм. Джо цъфна почти сюрреалистично в хот дог караваната насред пустото жп депо в първата сутрин на Фил в новия му дом. Оливия се оля с бои за рисуване, докато караше колата си.

Хареса ми, че всички персонажи бяха самотници, Фин, Оливия, Емили, дори бъбривият Джо, всеки самотен по различен начин, беше много добре изградено и показано. Например Джо, който в началото влезе като плиткоумен и добродушен пич, навярно общителен във всякакви ситуации и пред всякакви хора, в един момент изневиделица показа тиха враждебност към селяните Крис и Дани, което каза много за образа му и промени същността на интереса му към Фин. Фин си беше природно затворен и скучен, често агресивно дефанзивен спрямо навлеци от всякакъв тип, макар че и Оливия, и Джо постепенно и някак си съвсем естествено и без усилия се намъкнаха около тялото му, а в последствие и в главата му. Оливия е очевидно приветлива, но я гризат проблеми - смъртта на сина й и дисфункционалността на брака й, заради които се оттегля сама в малкия град Нюфаундленд. Градът също беше с подобаващо голяма роля за цялостната атмосфера на филма.

История нямаше кой знае колко, имаше откъслеци от животите на персонажи, всеки от тях намиращ се в особена част от живота си. Фин загубва единствения си приятел, а с него и работата си, и наследява малка, стара къща край жп линията в Нюфаундленд, където по-скоро продължава стария си живот, отколкото да започне нов; Оливия живее сама в къщата на съпруга си, рисува, не отговаря на телефони и се опитва да не издухва от смъртта на детето си; Джо от известно време сменя болния си баща в караваната за хот дог и едновременно с това се грижи за него (бащата не присъстваше телом във филма, което беше много хубаво попадение според мен, отношенията им бяха достатъчно добре изградени и силно образоградящи); Емили беше бременна, но никой не знаеше, даже гаджето й Крис.

Томас Макарти, сценаристът и режисьорът, вкарва тези особени хора в особени, бегли, незаплетени, нелогични, интересни приятелски отношения.

Такива ми ти работи.

Team Picture (2007)

Страхотен филм.

The Puffy Chair (2005)

Хубав филм. Историята беше интересна, многопластова и свежа, камерата не спря да мърда, актьорите играха безупречно, краят беше великолепен.